Щтрихи от расъждения

Всеки, чиито изяви стигнат до публична известност, може да бъде основание за разсъждения в една или друга посока с едно или друго анонсирано съдържание. В този смисъл, могат да бъдат третирани и тук изложените, макар и лаконично, т.е. в пестеливи щрихи, мисли.

Както в такива и подобни случаи бива, вниквайки в автобиографията на личността Стефан Апостолов (макар и съвсем скромно представена в страницата за лицето), от една страна и публикуваното от третирания субект, макар да “изплуват” различни изводи и заключения, за избягване на една или друга по степен разточителност, обуславяща някакво, по-малко или по-голямо отегчение, тук се възприема стремеж на автора на настоящото писание да се опита да надникне само в един от възможните аспекти на следващите от евентуалната съпоставка на споменатите два ЕЛЕМЕНТИ.

Това, което безспорно се налага, е:

Лицето Стефан Апостолов, по една или друга, тук не третирана причина, досега в живота образователно и професионално (трудово с цел икономическата издръжка на себе си семейството, а може би и на родителите си), се е занимавал с нещо, различно по естеството и особено по тематиката на своите публикации;

Публикационна дейност г-н Стефан Апостолов започва и осъществява, общо взето, в средната част от типичната за човека възраст;

Изготвянето и публикуваното от лицето - обект на трактовка тук - е извършено с очебийна интензивност, особено отчитайки обстоятелството, че правено става като нещо странично, извън обсега на онова, което в същото време субектът прави за икономическото съществуване на своето семейство:

Обемът, съдържанието и начинът на изложение на публикациите на г-н Стефан Апостолов подсказва за непринудена ангажираност, обич към извършваното в публикационната дейност и всеотдайност към решеното от лицето да прави.

Откроеното в точките от 1-ва до 4-та (а вероятно и още друго), е един от изключително големият процент случаи, когато определен човешки субект, по-рано или по-късно “намира” напълно или поне част от себе си. Това става, когато човек “попадне” в условия в които, съответно лице успява да развие, “изкара” на повърхността и получи поне някакво обществено признание на заложена генетична своя характеристика.

В контекста на споменатото по-горе струва си да се ползва частния случай, обект на вниманието тук, за да се откроят поне някои не само и не толкова важни и значими неща, но най-вече полезни за всеки индивид, не само за обществото, но а и най-вече, за съответните държавни (за съжаление и на страните, сочени вече петилетки наред за пример в съответното отношение) органи и институции:

1. Изключително съществено е да се помни (непрекъснато), че както “не се гаси туй, що не гасне” така и не може да се разпалва това, което не гори; в контекста на отбелязано неимоверна фантасмагория (антинаучност) е както призивът да се прави от всекиго всестранно развита личност, така и повикът и политиката за учене пял живот за пълнене на пазарно-трудови “дупки”, в основата на които в крайна сметка стои реално несъответстваща квалифицираност и управленческа състоятелност на политици и държавници;

2. Онова, което ЗАСЕГА е достатъчно доказано (но като че ли малцина го знаят и още по-малко двукраки същества с членоразделна реч го признават и особено пък се ползват или използват) са индивидуалните генетични характеристики, които се появяват с раждането на отделния човешки индивид и ПОНЕ до момента не се поддават на изменение. Единствено могат да се проявяват което, в общия случай, се нуждае от точно определени поотделно за всяка “черта” условия;

3. Към генно заложените характеристики се отнасят специфичните и общите способности затова повикът за цяложивотно учене е една, меко казано, нелепост - друг и далече по-сложен е механизмът за балансиране на пазара на обществен труд, но това изглежда е нещо неимоверно трудно за политическия и държавния елит, поне на тези страни, които са по всячески начин набивани в ушите ни за пример на днешния (а навярно не само) ден;

4. Тъй като при наличие на съответни условия човек се стреми да покаже (по някакъв начин) заложеното в себе си, не е малък процентът на хората, които посвещават време и парично-знакови средства, за да се занимават е любима дейност, известна не от днес с наименованието “хоби”;

5. Доказано е по безспорен начин, че най-производителна, а следва да се добави и не само най-леко изпълнима, но и носеща радост и удовлетворение е НАЙ-ЛЮБИМАТА дейност (респективно работа).

Ето защо, грижата на обществото и най-вече, на управляващите в една коя да е страна следва да бъде не химерата за “изграждане” на всестранно развити личности (отделно се забравя, за доказаното, че дори за да бъде някой “свестен” касоразбивач или какъвто и да е друг престъпник е необходима съответна генетична заложеност) или безумието “абсурдни” капацитети да гласят, че поради необходимост работната сила да бъде приспособявана към потребностите на пазара на труда, трудещите да бъдат “тласкани” (макар и платено) нееднократно да сменят професия, специалност, степен на образованост, макар дори в общия случай генната предопределеносг да не “позволява” завой нито на 30°, още повече на 130° или на 180°. (Естествено възниква ЕДИН ГОЛЯМ ВЪПРОС: “Какво печелят от това в такива случаи обществото и отделния двукрак е членоразделна реч индивид? Може би “печелят” единствено управляващите, хвърляйки прах в очите на управляваните, че на тях им е бил даден шанс да бъдат нещо в живота?) Междувпрочем, един, поне по- подходящ механизъм за постигане на обществено-полезна трудова ангажираност е е положителност, далече по-сложен, но този материал не е посветен и на това, а и неговата комплицираност едва ли е за т.нар. глава на голямата част от властимеющите. Все пак изключително полезно е за тях да проумеят (а това се вижда от следващото да им е напълно възможно), че пазарът на труда, както всякакъв друг вид пазари, никога никъде не е съществувал в “чист” вид и което е в случая най-важно, ТОЙ (пазарът) НЕ Е ПРИРОДНА ДЕДЕНОСТ (ЯВЛЕНИЕ).

Връщайки се към случая е лицето Стефан Апостолов, могат да се подчертаят редица неща. Две от тях са повече от съществени:

1. Макар и не съвсем своевременно, той е “намерил” (в най- лошия случай) поне част от себе си. И това е едно от очевидните обяснения за плодовитостта на г-н Стефан Апостолов;

2. Качеството на публикационната продукция, по не една причина, може да бъде, малко или повече, по един или друг начин оценявано. Изглежда обаче да е очевидно, че г-н Стефан Апостолов разглежда въпроси, събития и процеси, които в чужди научни разработки, общо взето, не са били е такава подробност и педантичност третирани.

И накрая, представят ли си обаче всички каква би била ползата за обществото и индивида, ако общественият живот и най-вече, управляващите бяха обусловили това през годините на сдобиване на формална образованост и на полагане на обществено полезен платен труд, г-н Стефан Апостолов да разходваше единствения невъзстановим ресурс ОСНОВНО, за да върши това, което най-обича или е в състояние да прави най-добре съобразно генетичните си обусловености.

Пожелавайки му крепко здраве, много сили и дълголетие, очакваме от г-н Стефан Апостолов още по-голяма в количествено и качествено отношение творческа продуктивност!

проф. д-р инж.-икон. Илия Христов
2014 г.